Изглежда, че всичко върви отлично. Е, ако не е отлично, то поне е нормално.

Няма да уволняват, плащат заплатите, шефовете се усмихват благосклонно.

Интересно е, че от положението на „нормалното“ - когато служителят се възприема от шефа като формална единица на пълен работен ден, която не създава проблеми - има само една крачка към статута на „проблемния работник“. Е, или две. Но с малко късмет, една е достатъчна. И тогава кариерата в този случай ще приключи и във финалните щрихи няма да има надпис Happy End.

Важно е да уловим първите сигнали - знаците, че не всичко е толкова гладко, колкото би ни се искало. Направете си изводите - и укрепете позициите си; В тази компания или в друга - в зависимост от това как ще изградите допълнителния си кариерен път.

1) Недостиг на препоръки

Представете си, че днес започвате да търсите работа.

(Добре, надявате се, че с вас всичко е наред, но ще оставим линк за да знаете в бъдеще къде да потърсите).

И така, хипотетично - започвате да търсите работа. Трябва да съберете няколко препоръки: от бивши ръководители, клиенти, партньори.

Колко препоръки имате в момента? За колко имена и фамилии се сетихте?

Лош знак - ако са малко или изобщо няма такива.

Търсещият работа, който никой не го е препоръчвал - той или не е показал изключителни резултати, или не е изградил конструктивни отношения с работната среда. И едното и другото - очевиден минус.

Сигурни сме, че има кой да ви препоръча. Но ако кандидатите са били малко - един, двама - и много дълго време сте мислили с кого да се свържете, направете си изводите.

Може да не сте достатъчно активни. Може би вашият ръководител не е напълно наясно с вашата полезност. Опитайте се внимателно да държите собствената си PR-компания.

И обърнете внимание на отношенията си с колегите, със служителите на други организации, с които контактувате, когато решавате работни задачи. Това не е въпрос само на кариера, но и на вашия психологически комфорт.

2) Лоши спомени за ръководителите

Кои от бившите Ви шефове ви карат да ги уважавате, съчувствате им и желаете да общувате с тях?

Ако отговорът е „никой“, то това е тревожен сигнал.

Разбира се, търсещият работа, който не може да си спомни нито един добър шеф, може просто да си е хронично неспешен. Но е много вероятно въпросът все още да не е в ръководителите, а в самия човек.

Не всички наоколо заслужават само критика. Човек, който живее с чувство, че само той е прав, трябва да се опита да погледне на себе си по-обективно.

3) „Това не е моя работа“

Вие правите само това, което попада в обхвата на вашите задължения - и нищо повече от това.

Тоест, ако една колежка е болна и ръководителя предложи да поемете част от нейните задължения, вие не сте готови за това. Ако трябва да закъснеете за да „завършите“ общата презентация - поглеждате нервно към часовника и изразявате недоволство. HR мениджърът предлага да играете на Червената Шапчица на корпоративно парти - Вие казвате „Не“.

Общата идея е тази: трудно е да се възприемете като част от екипа и ако самият Вие се смятате за набор от функции и всичко, което е извън обхвата на този набор, се отхвърля.

Разбира се, не говорим за неистов алтруизъм. Но протягането на ръка на колегите в трудни моменти е достоен и печеливш ход от гледна точка на кариерата.

4) Слухът се разпространява

Обсъждането на новата кола на шефа с колегите е свещено нещо. Ако това се случва от време на време.

Но да си източник на слухове е съвсем различен въпрос.

Често хората действат като катализатор на слуховете, когато или са претоварени от работа или са слабо мотивирани (както и просто уморени, професионално прегорели и просто недоволни).

Веднага щом забележите упорито желание да си говорите за личните дела на колегите зад гърба им, спешно потърсете мотивация! Или нова работа, ако сегашната е съвсем неуютна и хладна.

5) Закъснения

Само по себе си закъснението е глупаво да се смята за престъпление.

Въпреки че за някого тези 15 минути, които сте закъснели, могат да създадат неудобство ...

Но да предположим, че служителя рядко закъснява - тогава е извинително.

Ако закъсненията са всекидневни, това е диагноза.

Не чакайте, по поведението Ви мениджърът да се досети, че сте охладнели към работата си.

(Между другото, може би причината е, че отдавна не са ви плащали заплата? Споделяме някои съвети как да поискате заплатата си. Опитайте. Не винаги си струва да сменяте работата, само защото портфейлът Ви е празен).

Пунктуалността - това е вежливост. Като да мием ръцете си преди ядене или да се здрависваме със съседа.

Невежливостта е изпълнена с: недоволство, порицания или глоби.

Но най-важното - разберете защо сутрин е толкова трудно да откъснете главата си от възглавницата. Всичко си има причина. Ако сутрин не ви харесва да бързате за работа и да изпълнявате задълженията си ... това е нещо нормално; Ненормално - ако се принудите да излезете навреме, но не успеете.

6) Навикът да обвинявате всеки за проблемите, освен себе си 

Служителят се държи в ситуация, в която е допусната грешка, говори повече за него, отколкото за самата грешка.

Зрелият човек поема отговорност за собствените си грешки. В противен случай започва търсенето на виновните за нея в непосредствена среда. По правило, обвиненията срещу колеги изглеждат съмнително, особено в очите на ръководството.

Между другото, информацията за грешката може да бъде представена с достойнство. Ние казваме:

• Какъв е проблемът
• Какво да направим за нейното разрешаване;
• Колко бързо ще бъде решена,
• Какви ще бъдат щетите и какво да правим с тях.

И никакво 'Аз нямам нищо общо с това.' Между другото, ръководителите се интересуват повече от самия проблем и как да бъде решен, отколкото от идентичността на виновника. Другият аргумент е да се съсредоточите върху намирането на изхода, а не на виновника.

По принцип, умните хора казват, че е удобно да се изгради кариера върху любовта към вашата работа. Тогава задълженията са налице и отношенията с екипа се развиват, а грубостта на работния процес се изглажда. И заплатата расте.